От бедно начало до най-търсения стилист на хайлайфa. Вили Боршукова, MAGAMA

Вили Боршукова – национално признат коафьор, основател на списание Coiffure Beauty и стилист на звезди като Лили Иванова, Николета Лозанова, Ивана, Цеци Красимирова и много други. Работата й може да видите в телевизионните продукции „Като Две Капки Вода“, „Шеф Под Прикритие“, „Господари на Ефира“, „Пълна Промяна“ и редица български филми, за които тя и нейният екип изработват перуки, грим и прически. Вили и нейният бранд MAGAMA са партньори на конкурсите Ms и Mrs Bulgaria, както и на марки като L’Oréal и Stephan Academy.

Салоните й са едно от малкото места в страната, където може да дарите косата си на онко болен. А във времето, в което не работи, Вили е лектор и обучава хиляди стилисти, гладни за частичка от нейния богат опит.

Попитах Вили с какво иска хората да свързват името й. Отговорът й беше „С Исус! Не чувствам, че съм нещо повече от останалите. Всички сме равни пред Бог!“ Тази вдъхновяваща жена и нейното невероятно пътуване от живота в мизерия до стилист на българския хайлайф и какво общо има вярата в Бог с това, може да прочетете в историята й по-долу.

„Израстнах в бедно семейство – само с майка ми и брат ми. Живеех на едно таванско помещение и често си мечтаех да избягам от там. В младите ми години това беше и основната ми мотивация. За да мога да изляза от мизерията, още в 4 клас се записах на Джудо. За няколко месеца станах републикански шампион при девойките, после при жените, а след това и майстор на спорта. Бях назначена на олимпийски щат в Левски Спартак. Спортът ме научи на дисциплина и желание за борба дори в най-трудните и отчайващи ситуации. Но виждах, че там няма хляб. Трябваше да се изхранвам някак си и започнах да продавам разни неща – капачки, кафе, мартеници. След това започнах да правя бижута и да ги продавам в подлеза на ЦУМ. Успявах да ги реализирам с 1000% печалба и оттам моят бизнес тръгна. След това пътувах до Турция и зареждах магазините в София.

През ’91 открих страстта си – перукиерството. Никой не ме е учил! Сама развалих една перука и видях как се сглобява. През ’94 реших, че искам да купя перуки от Меката на търговията – Хонг Конг. Качих се на един самолет и кацайки на летището, не можах да направя и крачка извън сградата. Цели 2 часа плаках от страх да изляза в този космополитен град. Не знаех нито английски, нито китайски. В крайна сметка събрах сили, качих се на едно такси и след дълго обикаляне намерих хотела. Поспах малко и започнах да умувам какво да правя. Бях отишла с идеята да купя перуки, които след това да продам в България. В онези времена в страната все още нямаше такива стоки.

Не познавах никого, нямаше с кого да се свържа, но в хотела намерих едни Жълти Страници и по картинките открих 2-3 фабрики. Жената от рецепцията ми помогна да установя контакт с тях. Посетих ги и купих голямо количество перуки, което успях да реализирам на пазара в България с огромна печалба. Това беше голям финансов скок за мен. Така с течение на времето си изградих име в бранша.

През ’98 реших, че е време да започна да се занимавам с естествена коса. Направих първия си салон MAGAMA – в задния двор на една сграда. В салона имаше само едно огледало и един офисен стол. Всички ми казваха, че ще фалирам, но аз не им повярвах. Взех на работа няколко момичета – решение, което без да подозирам, щеше да доведе до радикална промяна в живота ми. Тези момичета често ми говореха за Бог и се молеха за мен и за бизнеса. Сега осъзнавам колко важно е било това – oще първия месец салонът направи доста добра печалба. Едно от момичетата ме покани на църква – една неделя ме заведе и ме остави на най-задната пейка в залата. Аз не вярвах в Бог и бях отишла с намерението да докажа на свещеника, че Бог не съществува. Но когато той излезе и хорът запя, аз започнах да плача и не можах да спра до края на богослужението. Усещах нещо, което не бях изпитвала дотогава – сякаш черната дупка в мен, която нищо до този момент не можеше да запълни, сега се пълнеше с любовта на Бог. Тогава не знаех какво се случваше в сърцето ми, но ми харесваше. Осъзнах, че Бог е реален и Го приех в сърцето си. И Той ме благослови отвъд всичките ми очаквания. Никога не съм си мислила, че мога да стана име и фактор, който влияе.

С времето в салона започнаха да идват известни личности. И аз не знам как! Работата се увеличаваше и салонът започна да става тесен. Така с всяка изминала година растяхме и бизнесът се разширяваше все повече. Един ден се обърнах назад и осъзнах, че са минали 9 години без да съм си взела почивка. Може би работата ми е помагала да избягам от други проблеми. Но за жалост платих цена – разболях се от рак.

В този период вярата ми в Бог беше единственото нещо, което ме държеше. Когато бях най-долу и прогнозите за живота ми бяха най-черни, именно тогава се чувствах най-силна в Него. Още през 2000-та имах убеждение, че ще работя с онкологично болни, но не осъзнавах, че трябва да минат 10 години, да застана от другата страна и да видя как се чувстват един онко болен. Днес с Божията помощ съм напълно здрава, а салонът ми е едно от малкото места в България, където може да дарите косата си за перука на
онко болен.

Мога да кажа, че в професионално отношение до голяма степен съм постигнала това, за което съм мечтала. Доверяват ми се хора с много влияние и много слава. Вярно е това, което казват: че до 40 години трябва да работиш за името си, а след това името трябва да работи за теб. Доброто име струва повече от скъпоценно миро. Винаги съм инвестирала в името си. Правила съм много празни ходове, понеже парите не са били най-важното нещо за мен и хората виждат това.“

„Как се постига успехът?“

„С много работа! Човек трябва да притежава комбинативен ум, съчетан с честност и трудолюбие. Човек, който не може да мисли, не може да прави бизнес. Моето най-силно качество винаги е било, че имам изключително комбинативен ум и мога да виждам нещата преди всеки друг. Мога да кажа какво ще е успешно и какво не.“

„Кой е най-ценният урок, който си научила в бизнеса?“

„Не прави нищо, което не искаш на теб да ти бъде направено. Не говори нищо, което не искаш за теб да бъде говорено. Вярвам, че най-важното нещо в живота и в бизнеса са човешките взаимоотношения. Поддържам добри отношения с всичките си колеги и дори с конкурентите си.“

„Страхувала ли си се някога, че ще се провалиш?“

„Никога! Винаги съм знаела, че ще успея. Но в бизнеса няма как да не рискуваш – ако не рискуваш, не можеш да спечелиш. Бог обича смелите! Вярата е точно това – да вървиш по невидим мост, без да виждаш с физическите си очи.“

„Какво най-много те е движело и мотивирало в живота?“

„В началото ме движеше чувството, че не искам да се връщам в онова таванско помещение, в онази мизерия. Другото, което страшно много ме е задвижвало е когато хората се опитват да ме убедят, че нещо няма как да стане. Това ме амбицира до невъзможност – мога да изрина земята, но да докажа, че е възможно. Щом преборих рака, значи всичко е възможно!“

„Какво би посъветвала, човек, който иска да стартира нещо свое?“

„Ако не рискуваш, не можеш да спечелиш! Трябва да намериш нишата си и да правиш това, в което си най-добър. Аз никога не съм се ръководила от никой, не съм взимала идеи от никой. Сама съм създавала пътя си и се радвам, че днес в мен хората виждат човек, на когото искат да подражават. Моят живот е пример, че всичко е възможно, защото наистина тръгнах от нулата.“