Напуснах сигурната си работа, заради фотографията. Влади Балевски, Част II

„В първите си години като фотограф помагах на майка ми. Тя снимаше концерти и покрай нея и аз се влюбих в това. Бях ексклузивен фотограф на световно известни гастролиращи изпълнители – Маркус Милър, Ванеса Мей, Инкогнито, Мецофорте и Максим Венгер.

В последствие започнах да снимам сватби и то във време, в което нямаше така наречената „Сватбена фотография”. Вярвам в брака за цял живот! Затова още тогава реших, че искам да се занимавам с нещо, което ще има стойност и след 40-50 години.

В тези години с фотография не се изкарваха пари. Затова не бях спрял да работя на пълен работен ден, а поръчки за сватби поемах през уикендите. С времето работата ми на фотограф започна да се увеличава. Когато обаче ме се налагаше да вземам седмица-две отпуск, реших, че е крайно време да се отдам изцяло на фотографията.

Беше голям финансов риск! Особено защото нямах никаква представа как се прави бизнес. Но опитът те учи и предизвиква промяна в начина ти на мислене. В онова време когато не можех да отказвам ангажименти, снимах по 50 сватби в рамките на 6 месеца. Сега вече не съм притиснат до стената.

С годините и натрупания опит, започнах да правя неща, които не бяха популярни сред фотографите в България. Бях сред първите, които работят в екип с втори фотограф. Бях сред първите и които снимат сватбени фотосесии в отделен ден. Имам по 15-20 такива всяко лято, отделно от ангажимента ми на сватбения ден. С няколко колеги започнахме да прокарваме нов път, който до този момент не съществуваше. Създадохме стандарт!“

 „Кое е било най-голямото ти предизвикателство през тези години?“

„Едно от нещата, което ми е било най-трудно и продължава да е, е предизвикателството да превърнеш хората, с които работиш в екип. Българинът по природа не е екипен играч. Мой бивш шеф все ми казваше: *Ние се учим да бъдем шефове. Учим се да бъдем лидери в крачка.* Сега, след години, го разбирам много добре.“

„С кой страх успя да се пребориш?“

„Със страха, че няма да оправдая напълно доверието, което хората са ми гласували и че няма да успея да надскоча стандарта, който самият аз съм си поставил. Моят страх винаги е бил да не се проваля именно в тези неща. Не съм от хората, които приемат реплики като *Няма да стане!*. Има трудно постижими неща, но не и невъзможни.“

„Разкажи ми за някои от най-милите ти спомени с младоженци.“

„Спомням си една прекрасна двойка – бяхме седнали на кафе, а момичето ми разказваше как 7 години по-рано ми е писала с молба да снимам сватбата й. Аз съм я попитал кога е датата, а тя ми е отговорила, че все още няма мъж, но държи аз да снимам сватбата им. Аз съм се съгласил. След 4 години тя го намира, а година по-късно той поисква ръката й. Първото нещо, което тя прави е да се свърже с мен. След този първи разговор с мен се обажда на бъдещия си съпруг, за да му каже, че ме е ангажирала. Той пита: „колко“ – тя казва цифрата, а той затваря телефона.

По-късно младоженецът сподели с мен: *Твоят хонорар е половината от бюджета за сватбата, но видях, че това е единственото, което ще я направи щастлива. Така че ти си моят сватбен подарък за нея.* Толкова се трогнах, че реших да им подаря сватбена фотосесия на морето. Това е един от най-хубавите ми спомени с влюбена двойка.“