Животите ни се промениха с едно телефонно обаждане. Петя и Мария, Кафе-книжарница Доброта

Петя: „Цял живот съм си мечтала да имам книжарница, но никога не съм смятала, че ще направя нещо по въпроса. Беше просто една детска мечта. Е, поне до януари миналата година, когато се разболях тежко. Мислех, че няма да живея дълго и си казах: *Ако е така, поне няма да живея незабелязано!*. Сутринта вдигнах телефона и се обадих на Мария, за да й кажа, че възнамерявам да инвестирам парите за апартамента, който исках да си купя в кафе-книжарница. Знаех, че ще ме разбере, понеже и в нея дреме мечтател и ни свързва дългогодишно приятелство. Първата й реакция беше: *Ти си луда*.“

Мария: „Да, вярно е. Но после го ударихме на мечтане. След 1 час разговор осъзнахме, че идеята е страхотна и че трябва да я реализираме въпреки трудностите, които ни предстоят. Така малко по малко почнахме да сбъдваме мечтата си. В началото беше изключително трудно. Срещахме спънки навсякъде. Много хора се опитваха да ни разколебаят – не разбираха нашата спонтанност и желанието ни да направим нещо стойностно. Имахме моменти, в които се чудехме дали да спрем дотук или да продължим с работата.“

Петя: „Отне ни цели 10 месеца да отворим врати. Доста дълъг период, в който човек може лесно да падне духом. Но когато едната беше разколебана, другата беше движещата сила.“

Мария: „Когато човек вярва в това, което прави, нищо не може да го спре.“

Петя: „Идеята ни никога не е била да правим просто бизнес. Затова наричаме кафе-книжарницата *социален проект*. Искахме да създадем място, което да концентрира нашата социална ангажираност и всички каузи, в които вярваме и подкрепяме. Затова избрахме името „Добротa“ – няма друга дума, която да събира всички неща, които искаме да направим с това място.“

Мария: „Вече 4 месеца работим. Не сме имали ден, в който да съжалим, че сме направили тази крачка. Не сме имали ден, в който да дойдем на работа с нежелание.“

Петя: „Тук не се чувстваме като на работа. Страшно зареждащо е да прекарваш време на това място и да говориш с хората, които го посещават. Приемаме клиентите си като наши приятели – ние ги глезим, а те постоянно оставят книги и ни правят подаръци. Всички знаят нашата история.“

„Как виждате бъдещето на това място?“

Мария: „Определено искаме да отворим още една „Доброта“. И двете сме с идеята, че второ кафе ще има. Разликата при нас двете е, че аз го виждам след година, а тя след няколко месеца.“

Петя: „Със сигурност обаче не смятаме да спираме дотук. Всяка социална кауза заслужава да й се даде път.“

„Какво бихте посъветвали някой, който иска да направи нещо свое?“

Мария: „Бих му казала да следва мечтите си докрай. Хората около теб може да не вярват в тях, но ако ти вярваш, това е достатъчно. Нашият живот се промени само с едно телефонно обаждане. Днес сме изключително богати на емоции и запознанства. Но по пътя платихме цена, за да можем днес да се радваме на това, което имаме.“

Петя: „В живота няма перфектен момент да направиш нещо. Времето е сега. Нещата няма да са съвършени, но или скачаш, или не. До ден днешен ние продължаваме да практикуваме професиите си – аз съм химик, а Мария е фотограф. И успяваме да ги съчетаем с работата ни в кафето.“