Целият ни труд изгоря пред очите ни за минути. Георги & Мария, Miki Mebel Design

Георги: „Започнах да правя мебели още в гимназията. Това беше и начинът да изхранвам семейството си на по-късен етап – докато още учех в Художествената академия. Мечтата ми винаги е била да се занимавам с изкуство, но никога не съм предполагал, че ще бъде под формата на мебели уникати.

Мария: „Бизнесът стартирахме на шега. Получихме поръчка от чужбина и бяхме принудени да отворим фирма, само и само да я поемем. Така преди 8 години създадохме Miki Mebel Design – дизайнерски мебели с извити форми и дърворезбована орнаментика.“

Георги: „Една фирма, обаче, не те прави управител. Тази малка крачка не доведе до съществени промени в нашия живот. Поръчки валяха, но все ниско платени. Оправяхме се някак, но и двамата виждахме, че нещо трябва да се промени. Аз влагах цялото си време в бизнеса, а Мими гледаше три деца вкъщи.

Докато не дойде моментът, в който претърпяхме огромна загуба. Бяхме получили поръчка за обзавеждането на вилата на наши познати. По пътя камионът, пълен с готовите мебели, се запали и изгоря до основи. Стоката не беше застрахована!“

Мария: „Със сълзи в очите гледахме как няколко-месечният ни труд и инвестирани пари стават на пепел.“

Георги: „Това беше голям удар за нас – финансов и емоционален. Някак си успяхме да се стегнем и в следващите месеци да изпълним поръчката, но в края на годината закрихме фирмата. Продължавах да поемам поръчки, но работата намаляваше все повече. Принуден бях да започна работа към голям производител, но след няколко месеца работата ми там само потвърди моето вътрешно убеждение: *Ако същите тези усилия инвестирам в нещо мое, няма как да не успея.* Виждах собственика на този огромен бизнес и си представях, че това съм аз. Отново успях да повярвам, че ще мога да се справя и тръгвайки със затворени очи отново отворихме фирмата.

Това беше повратна точка в моя живот – тогава израстнах като управител на бизнес, започнах да взимам насериозно това, което създавам и се научих да ценя труда си, и да управлявам бизнеса си без емоции. Това се случи след два финансови провала. Но от 2012 година, когато наново отворихме врати, поръчките не са спрели, и то такива, които наистина си заслужават. Тогава започнахме да произвеждаме мебели с извити форми – ние сме едни от първите в България.“

„Кой е най-ценният урок, който научи от тези провали?“

Георги: „Да ценя себе си и да правя бизнес по правилния начин, разграничавайки бизнес отношенията от личните. Изгорелият камион е моят урок. Някои уроци струват скъпо.“

„Какъв съвет би дал на хора, които искат да стартират нещо свое?“

Георги: „Да повярват, че могат и че това, което е в тях е достатъчно, за да успеят. Аз също не смятах, че е възможно, но един човек, още преди години, ми каза: *Защо не повярваш, че това, което е в тебе е достатъчно не само да те издържа, но и да ти носи много пари?* Може би фактът, че повярвах на тези думи ме предизвика да очаквам в живота ми да се случи нещо голямо.

Двата най-ценни урока, които научих са, че човек никога не трябва да казва *Не заслужавам това.* Повярвай ми, щом ти се случва, значи го заслужаваш. И второ – независимо колко успехи имаш в живота си, дръж се смирено, понеже гордостта само ще те дърпа назад.“

„Коя е най-високата цена, която сте плащали като семейство, за да върви бизнесът?“

Мария: „Безсънните нощи и най-вече времето с децата. Той е бил на бойното поле на бизнеса, а аз – сама с три деца. Било ни е много трудно, но сме знаели защо го правим. Ако човек няма цел, която да го води, лесно би зарязал всичко и би си казал, че всички тези жертви нямат смисъл.“

Георги: „Имаше период от две години когато работех нон-стоп. Всяка вечер си лягах към 2-3 сутринта и буквално не можех да видя децата си. Спомням си как по-малкият ми син не беше свикнал да ме гушка – той ме виждаше толкова рядко, че все едно не ме познаваше. Тогава разбрах, че децата ми имат нужда от мен повече отколко мога да си представя и започнах да прекарвам повече време с тях. Ценя времето с тях повече от всичко друго – най-великите творения не са мебелите ми, а трите ми деца.“

„За какво си най-благодарен на съпругата си?“

Георги: „Че вярва в мен и ме подкрепя. Ролята й в живота ми е незаменима. Тя е човекът, който ме накара да повярвам в уменията си. Мими има уникален бизнес нюх и не пропускам да обсъдя с нея всяка една поръчка, всеки проект, всяка цена. Винаги взимаме решенията заедно. Но най-вече съм й благодарен, че е майка на трите ми деца.“

„Мария, за какво мечтаеш?“

Мария: „Изцяло да излезем от въртележката на живота. Никога не съм се страхувала, че ще се провалим в бизнеса, защото винаги съм вярвала, че съпругът ми има огромен потенциал, който светът трябва да види. Мечтая най-вече двамата с него да дадем бъдеше на трите си деца.“